събота, 13 април 2013 г.

ОБЛАЦИ ПЪТУВАТ В КАРТИНИ НА УЧИТЕЛКА

* Маргарити разцъфват, водопади пръскат прана


Елена Добрева с една от последните си творби "Минзухари".
Облаци пътуват в картините на Елена Добрева от Смолян. Светът се върти, а небето е ту прозрачно като окъпано от пролетен дъждец, ту затлачено от пух, който ражда слънцето сутрин. Маргаритките са живи, махат с венчелистчета и трептят на ливадата, огрели в бяло целия свят. Казанлъшките розови гюлове са натежали от майската роса и сякаш улавяш силния им мириса от далеч. Цъфнали макове, подредени като войници слънчогледи, галят окото. Планински пътеки те канят да се разходиш из Рила, Родопите и Момини гърди на Средна гора. И навсякъде небе, небе, небе. Невероятно, истинско, изпипано, независимо дали е залез или утрин. 
Това небе съм го гледала 3 месеца, когато бях болна, пътувах с облаците, само това имах. Припомня си учителката, държала за своите 36 години трудов стаж, не една детска ръчичка с четката върху листа, било в забавачките в Девин или в Смолян. Отдавна е загърбила болестта, отдала се на здравословен начин на живот с много туризъм и съзерцание на живата природа. Затова и скалата Момата, недалеч от разклона за смолянското село Върбово, е пробила небето в една от картините й. А легендата за Каня, която се хвърлила от каменния връх, за да не попадне жива в ръцете на турския поробител, е оживяла завинаги с багрите на маслото. 
Очите на художничката са се спрели и на Дяволския мост, който се оглежда в Арда. А есента е прошарила над него истински килим. Дори зимата у Елена е топла, вятърът леко поклаща смърчовете, за да напомни че сините потоците ще родят пролетта. "Окото", "Беширов камък", са част от пейзажите, които те канят на разходка в планината. Римските каменни мостове още пазят тропота на конете, огласяли баирите на Родопите от векове. Дори плетът на извилия гръбнак над Широколъшка река, мост е жив. И ако се облегнеш, ще почувстваш тупкането на дървеното му сърчице.
Много рози, взети от Карловската долина на родното й място Васил Левски, са грейнали в различните нюанси на кармина. Оражневи невени, потопена в бакъри носят топлината на лятото, родопски крем, бели нарциси и всичката пъстрота на цветята галят очите.
От 1998 г. рисувам активно, макар че палитрата ме е вълнувала от десетилетия, връща се назад във времето Елена. Върху платното намира отдушник за душата си и споделя красотите, които са докоснали сърцето й. Затова са толкова живи водопадите, които бликат в нейните картини и чиито пръски можеш да усетиш. Затова са толкова истински и лунните пътеки разцепили на две небето и морето. Най-добрите си последни творби художничката стяга за предстоящата Великденската изложба, която подготвят в КДК-Смолян. А за лятото готви малък подарък за себе си и за ценителите на маслото и акварела - юбилейна изложба.

Анета ТОДОРОВА         
     

Няма коментари:

Публикуване на коментар